~~

Попитали радио Ереван:
- Каква трябва да бъде съвременната жена?
- Като поликлиника - чиста, безплатна и общодостъпна



Един ден дъщерята отишла при майка си и и казала:
- Майко, ще се развеждам!
- Защо така бе миличко, какво е станало. Досега се разбирахте добре с твоя мъж.
- Ами той напоследък все отзад иска да го правим.
- Е, какво толкова??
- Ама само отзад ме напъва вече 3 месеца.
- И какъв е проблемът? - зачудила се майката.
- Как какъв? Преди отзад бях като 10 стотинки, сега съм като 1 лев!
- Е ти сега за 90 стотинки ще си разваляш семейството ли?!


Тодор Живков за властта:
- Някои казват че властта се клати, то и на коча мъдите се клатят но не падат!


Между рая и ада проверявали кои жени са детствени и кои не са, а измерителния уред е колче - която пусне кръв отива в рая а която не - в ада.
Сяда на колчето 70-годишна баба, но не пуска кръв и Свети Петър:
- В ада!
35-годишна мадама пак не пуска кръв и пак:
- В ада!
12-годишно момиче - потича й кръв:
- В рая.
- Не искам. - отговаря тя.
- Тогава в ада.
- И там не искам.
- Ами къде?
- На колчето, на колчето!


Иванчо пита баба си
- Бабо, да си виждала хапчета ми на които пи6е eXtazy?
- А ве пич бал сам ти хапчетата ти видя ли дракона в кухнята?


От жени

Около 40-те - На 49 години
Обича приключенията - Спала е с всички в квартала
Атлетична - Няма цици
Средна външност - С лице като циментова стена
Красива - Лъжкиня!!!
Усмихната - Постоянно на хеш
Образована - Спала с всичките си професори
Емоционално стабилна - На психо-активни медикаменти
Феминистка - Кучка
Свободен дух - Изглежда като прошляк
Търси приятелство - Опитва се да оправи репутацията си на курва
Забавна - Дразнеща
Внимателна - Коматозна
Добър слушател - Малко нещо аутистична
Ню Ейдж - Не си обезкосмява тялото
Старомодна - На загасена лампа, само в мисионерска поза, никакви свирки
Отворена за нови идеи - Отчаяна
Отворена - Отвратно шумна
Страстна - Не носи на алкохол
Поетична - С маниакално-депресивна психоза
С Професия - Професионална кучка
Червенокоса - Кофти боядисана
Рубенсов тип - Тлъста
Романтична - Изглежда добре, но само на свещи
Социална - Пускала се е като за световно
Малко пълна - Много пълна
Пропорционално тегло - Висока като кон, но и тежи толкова
Търси мъжа на сърцето си - Който може да я изтърпи
Вдовица - Мъжа й се е застрелял, за да се спаси от нея
Млада по сърце - Но не и по външност

От мъже

На 40 - На 50, но си мисли че изглежда на 25
Атлетичен - Гледа спортни предавания
Обикновена външност - Странни косми му стърчат от носа, ушите и гърба
Образован - Надут
Free Spirit - Вече е спал със сестра ти
Търси приятелство - Но приятелството включва чукане
Забавен - Справя се добре с дистанционното
Добре изглеждащ - Арогантен
Много добре изглеждащ - Тъп като гъз
Честен - Патологичен лъжец
Huggable - Дебел и космат като мечка
Like to cuddle - Момченцето на мамааа
Зрял - По-стар от баща ти
Без предразсъдъци - Иска да спи и с съквартирантката ти, но тя не се интересува
Physically fit - Може да вдига бутилката
Поет - Пише телефоните на бивши приятелки на огледалото
Чувствителен - Плаче ти на рамото
Много чувствителен - Обратен
Религиозен - Правил го е в църква
Стабилен - Арестуван, но не е осъждан
Thoughtful - Казва "извинете" като пърди

На летището мъж с два големи куфара го проверяват митничарите.
- Я отвори този куфар да видим какво има. Отваря нашия куфара пълен с пари.
- Абе ти да не си некав контрабандист бе от къде толкова пари?
И оня рекъл:
-Ами сега ще ви обясня господин митничар. Значи имам си едно джобно ножче такова сгъваемо и стоя си в мъжката тоалетна и си чакам. Дойде некои да пикае извади си го, аз му сложа ножа на хуя и му искам 10$ и те дават хората, знаете ли какви са отзивчиви.
- Добре бе ми в другия куфар какво има и той ли е пълен с пари?
-Е не - отговорил нашия - има и такива които не дават




Във влака от Бургас се возят двама човека. Запознават се.
- Аз съм психолог.
- Аз съм мутра. Абе ти щом си психолог, можеш ли да познаеш, за какво си мисля. За всяко познаване ще ти давам по 100 долара.
- Ама аз съм психолог, а не ясновидец...
- 100 долара бе, брато. Хайде напъни се малко!
- Ами ти идваш от Бургас, сигурно си бил там на почивка. Значи си мислиш, колко добре си си починал..
- Супер, на ти 100 долара. Давай нататък!
- Щом си бил на почивка, сигурно си водил и жена. Сега мислиш за нея...
- Браво, на ти още 100 долара! Продължавай!
- Сигурно не ти се прибира вкъщи...
- Още 100...
- А щом не ти се прибира, сигурно там е жена ти...
- Още 100...
- И сега се чудиш, да я застреляш ли, или не...
- Стоп, човече! На ти 1000 долара!
- Що 1000 бе, кво толкова, мисъл, като мисъл....
- Не, това не беше мисъл, това беше идея...

Kокошка разказва в кокошарника:
- С тоя новия петел, такъв секс правихме, че цяла седмица снасям бъркани яйца...



Дама към собственик на куче:
- Моля ви, господине махнете това куче от мене, вече усещам как ме полазват бълхи!
Собственикът:
- Рекси, ела тук, че жената има бълхи.



Докарват в районното пиян. Той се възмущава :
- Искам да знам защо сте ме докарали?
- Докаран сте тук като участник в пиянско сбиване - му отговарят.
- А-ааа, това променя нещата ! - възкликва пияният, потривайки ръце. - Кога започваме?




Двама приятели се срещат и се разпитват за семействата:
- Какво прави дъщеря ти?
- Дъщеря ми работи наистина много, издигна се в работата, стана зам.-директор, купи си две коли, апартамент, вила на морето. Твоята какво прави?
- Абе и моята курва стана, обаче аз не мога да го разкажа така хубаво като тебе.


Късно вечерта две блондинки седнали в едно заведение. Времето било лошо и валяло.След малко загърмяло. И едната казала на другата :
- виж колко сме известни всички ни снимат!!!

Уотсън пита Холмс:
"Абе, Холмс, нещо се е повредила лампата в тоалетната. Като отворя вратата светва, като я затворя угасва."
"Елементарно, Уотсън! Пикал си в хладилника."



Ето ви малко вицове.

This post was edited by SoulKorlic on Apr 25 2008 02:51am

Намерих го в един сайт.Не е точно виж ама ми харесва...

I-ва част "Началото"

ден 1: Прани чорапи - меки и миришат на омекотител - мразя ги.
ден 2: Чорапите нямат никакъв мирис...така е по добре.
ден 3: Като се събуя и доближа чорапите до носа понамирисват - няма да ги сменям.
ден 4: Като си махна обувките моментно ме лъхва "приятна" миризма на спарено - няма да ги сменям.
ден 5: Като се събуя майка ми пита дали нещо не е умряло в къщи...нещо си въобразява.
ден 6: Прибрах се и още от вратата баща ми извика "Да не си настъпил някое лайно?"...какво му стана на тоя човек.
ден 7: Котката се доближи до кракът ми, подуши го и припадна....?!?!?
ден 8: Майка ми отвори прозореца на стаята ми и започна да си мърмори нещо.
ден 9: Кучето на съседите като ме видя и избяга.
ден 10: Сестра ми започна да се задушава и се наложи наще да я карат в болница. В 3 през ноща дее*а само ми разбиха сънят!
ден 11: Приятелката ми дойде, отворих вратата да я посрещна и тя избяга (получих sms, че ме напуска)...това пък защо?
ден 12: Родителските тела ми заплашват - отвориха всички прозорци в къщи.
ден 13: Майка ми си събра багажа и се махна .... даже не разбрах кога е станало, още спях.
ден 14: Баща ми излезе за работа и вечерта се обади да ми каже, че отиват с майка ми на дъъъълга почивка...
ден 15: Съседите се оплакват, че от нас мирише на лошо.... така ли? аз не усещам нищо.
ден 16: Уличните кучетата избягават района около блока.
ден 17: Съседите до, под и над нас отидоха на почивка заедно ... абе какво им става на тия хора само забягват на накъде.
ден 18: Звъняха от ХЕИ, казаха ми, чеполучили множество оплаквания и щели да дойдат на проверка ако продължат...сигурно са сбъркали номера.
ден 19: Цветата в апартамента увяхнаха...странно вечра ги полях.
ден 20: Хората от входа масово се изнизват кой на вилата, кой на село....тука става нещо странно.
ден 21: Хлебарките напуснаха блока...такова изселение не бях виждал.
ден 22: Дойде пощальонът да ми връчи призовка...не го видях да излиза от блока. По новините вечерта видях, че бил в болницата според лекари от натравяне....горкия сигурно е ял нещо развалено.
ден 23: ХЕИ позвъни на вратата. Отварям и гледам двама души лежат в безсъзнание. Извиках бърза помощ. По новините нищо не казаха.
ден 24: Гражданска защита отцепва района...ха да не съм луд да тръгвам на някъде.
ден 25: Нещо ми е тежко в корема. Драйфа ми се.
ден 26: Тука нещо мирише на лошо...продължавам да драйф......
ден 27: .......
ден 28: .......
ден 29: .......
ден 30: Събудих се в някаква бяла стая завързан за леглото. Огледах се и видях как група хора с противогази разглеждат чорапите ми които стояха изправени до стената.

След няколко седмично обеззаразяване на блока и околностите, шокова терапия и тонове заплахи се върнах в къщи при семейството ми. Убийте ме не знам защо беше цялата тая идилия, е поне съм си унас. Дойде лятото и нашите ме изпратиха на лагер за един месец в планината.

II-Част "На Лагер"

ден 1: Пристигнахме в хижата. Всички се втурнаха да си вземат душ от 2 часовото пътуване с влака и 6 часовото пътуване с теснолинейката. Аз си останах в леглото, да не съм луд да се къпя нали сутринта си взимах душ, а и чорапите ми даже не миришат. (поне мириса на прах за пране се е махнал)
ден 2: БЕСЕН СЪМ. Събудиха ни в 5:30 сутринта, за да ходим до някакъв връх. Що за нахалсво, а като капак за закуска имаше сух хляб два домата и парче салам. Като се прибрахме всички пак се втурнаха към банята...аз се отказах, но поне се наспах в стаята. Чорапите си оставих в маратонките, ухаят на леко спарено - приятно.
ден 3: Майкооо всичко ме боли ще го убия водача на групата, а на всичкото отгоре съседа ми по легло се оплаквал, че не можал да мигне цяла нощ щото нещо му миришело. Определено си измисля аз спах като пън и нищо не ми миришеше.
ден 4: Пак ни събудиха в 5:30. Щели сме да ходим да гледаме някакъв водопад, който бил на 7 часа път от тук!!!! С големи мъки стигнах до там и седнах на един камък близо до водопада, а ония ми ти "приятели" да вземат да ме бутнат във водата. На връщане се спънах в един заблатен гьол. Прибрах се премазан и си взех си душ и установих, че чистите ми чорапите са изчезнали. Е няма лошо, аз и без това не ги понасям, а и тези са си добре.
ден 5: Боли ме цялото тяло и съм настинал днеска няма да мърдам от леглото. Един от съквъртирантите ми каза, че от някъде идва мирис на застояла вода. От къде му хрумна, аз се къпах и махнах тинята, така че да е от мен не е.
ден 6: Цял ден скитахме по горещините по някакви камъни нагоре надолу. По се лее. Прибрахме се късно вечерта и аз се трупясах както си бях с дрехите и закъртих. Събудих от мърморенето на съседа по легло, който отваряше прозореца и вратата. Тоя не е наред навън е студено, а тоя отваря, нищо другите в стаята ще затворят като им стане студено.
ден 7: Вдървил съм се....ееее, никой ли не затвори прозореца? Отговориха ми, че миришело нещо много лошо и просто нямало как.
ден 8: Валя дъжд, а ние играхме футбол. Добре, че маратонките ми не пропускат та чорапите ми са чисти.
ден 9: Върнах се от закуска и гледам момчетата в стаята разместват всичко възможно от стаята. Казват, че нещо е умряло и мирише ужасно. Аз не усещам нищо, но за да не страня се включих и аз, но нищо не намерихме - ми нормално то няма нищо ама айде.
ден 10: Двама си събраха багажа и се преместиха в друга стая щото миризмата се била засилила - не е от мен скоро си взех душ, а дрехите са ми чисти даже оня ден като валя дъжд съвсем се изчистиха.
ден 11: През нощта имаше някакво раздвижване ама много ми се спеше та разбрах чак на сутринта, че едно от момчетата започнало да се задушава и да повръща. Горкия сигурно храната в хижата е започнала да застоява.
ден 12: Двете момчете които бяха осанали в стаята се изнесоха и ме караха и мен да ходя с тях, че щяло миризмата да ме задуши и мен. Абе ти хоря нямат ли си друга разбота, че само душат. Докато не усещам нищо няма да мръдна от тук.
ден 13: Появиха се 20тина пора от близката горичка. Половината от хижата се изнесе на излет.
ден 14: Провете се умножиха и всички са под моя прозорец. Сладки същества.
ден 15: Надзорниците се изредиха един по един да ми викат, че от тук миришело да съм кажел какво. От къде да знам да не им приличам на врачка. На мен не ми мирише.
ден 16: Отидохме да разгледаме някаква пещера. Стигнахме до основната зала, ма то там тясно, тясно 50 души едвам се събрахме. Докато водача разказваше за пещерата двама души извикаха, че подушват нещо задушливо и припаднаха.
ден 17: Ще играем на криеница в мазето на хижата, щото около нея поле от порове. Ай стига бе май верно има някаква миризма, която ги привлича ама защо само аз не я усещам?
ден 18: След криеницата от снощи в мазето, 3 момчета и 5 момичета са на легло. Казват, че замалко не се задушили от нещо. Еми глупави хора като знаят, че затворени помещения не им понасят па да не влизат.
ден 19: Едно от момчетата се върна в стаята при мен. На сутринта пак беше изчезнал. Хижаря каза, че с хеликоптер го откарали в токсикологията. Докато го изкарвали едвам си поемал дъх и шепнел - миризма..лоша. Сигурно поровете под прозореца не са му понесли.
ден 20: Поровете намаляха.
ден 21: Поровете напуснаха района....?!?!?
ден 22: Хижаря ни каза, че тая вечер сме щели да спим на палатки, че да претърси хижата и да намери източника на вонята от която всички се оплакват. Всички??? Аз продължавам да твърдя, че си измислят щото аз воня не усещам.
ден 23: Трите момчета с които бях в палатката през ноща получиха хрипове. Мед сестрата, която беше с нас за малко щеше да изпусне единия. Тзтзтзтз, как може малди хора с такова крехко здраве. Явно не им понася чистия въздух.
ден 24: Хижаря каза, че още два дни ще сме на палатки, че да се измирише тотално.
ден 25: Някой ми открадна възглавницата, нищо ще спя на маратонките, а чорапите ми ще служат за по-меко.
ден 26: Сутринта се събудих от задушлива миризма, лошо ми е.
ден 27: Хижаря каза, че утре ще ни пуска в хижата. Легнах си. Събудих се през нощта, лошо ми е не мога да дишам.
ден 28: ......
ден 29: ......
ден 30: Събудих се завързан за някакъв стол и пак същите хора с противогази се опитваха да отлепят чорапите ми от маратонките.

О не пак се започва...

III-Част "Казармата"

Шест години по-късно: Завърших гимназия и се дипломирах, родителите ми не ме ипуснаха от поглед през този период...много са загрижени Smile Само дето всеки ден ме водеха по психиатри и тая година човека ми каза, че имам напредък и съм щял да се оправя.......от какво обаче аз така и не знам?!?. Тая година влязох в казармата, майка ми, баща ми и сестра ми са се панирали. "Спокойно де хора само в казармата влизам, нищо няма да ми стане".

ден 1: Строиха ни на плаца. Командира говори, говори, говори, говори та се задиня. Половината от нещата които каза не ги разбрах другата половина нямаха смисъл. Но човека реши да завършим първия ден съм един "малък" крос.......20км той нарича малък!!!! Вчерта бях плувнал в пот от горе до долу, а краката ми бяха заврели в тея кубинки, а чорапите ми бяха мокри. Успях само тях да смъкна и автомата след което съм заспал.
ден 2: БОЛИИИИ МЕ ВИЧКО!!! Опитах се да кажа на командира, а оня ми отпери един шамар и ме накара да пробягам 10км при това в най-голямата жега. Цял следобдед лежах като заклан на глеглото, не можех да мръдна. Един от войниците ме съжали и ми помогна да си смъкна поне кубинките. Оня направи физиономия все едно са му топнали главата в бидон с осем месечно зеле....горкия сигурно е видял колко са ми подути краката и му е станало лошо.
ден 3: Едвам се движа, а командира ме е натоварил със зимната екипировка и само мен при това в най-голяма жега. От мене струи пот като водопад и все едно джапам в гьол. Късно следобеда като си събух кубикните от тях изтече поне 300мил. "вода". Момчетата около мен отвориха прозорците като мърмореха нещо.
ден 4: Не знам къде съм, но при всеки опит да мръдна усещам пронизваща болка през цялото тяло. Към 9:00 дойде командира и се развика нещо, но аз не чувам щото ми бръмчи главата. След 5 мин дойдоха 2 яки момчета и ме понесоха на някъде. Зарадвах се най-сетне ще ме заведат в лекарското оделение....Лекарско ли?!? ТОВА Е КАРЦЕРА.
ден 5: Нищо особенно навънка е поне 30 градуса, а тука към 40 и не мога да се съблека даже, че е тясно. Тоя дето ми донесе храната каза, че съм изпуснал голямата баня...да му и *** в банята аз не мога да дишам, а той за баня ми говори.
ден 6-10: Умирам от жега и се потя като пор.
ден 11: Пуснаха ме от карцера и едвам ходя. Пак съм изпуснал голамата баня - дявол го взел. Командира ме прати да мия тоалетните...то не се диша там. По едно време щях да загубя съзнание и се препънах в една от кофите с мръсна вода която заля краката ми, добре че кубунките не пропускат.
ден 12: Сутринта в 5 всички бяха станали и се оплакваха от някаква миризма. Да им имам проблемите аз ще поспя още малко.
ден 13: Мина инспекция в стаята. Ония ми ти командири се разкрещяха, че стаята воняла и ни пратиха всички от тука да направим по 100 лицеви опори след което да потичаме 20тина км, някой от войниците ме гледат на кръв.....какво съм им направил?!?
ден 14: Ще ходим на полево обучение, а навън вали да се къса. Цял ден марширувахме из едно кално поле. Кубинките от черни станаха глинесто-кафяви. Утре е ден за баня.
ден 15: Баняяяяя....влязох вътре доволен, че най-сетне ще си взема душ. Тамън си събуах кубинките и всички които бяха в стаята изпопадаха по земята в безсъзнание. Е дявол ги взел и командирите, ся ли намериха да правят учение с газ. Фанах дрехите и кубинките и изхвърчах от банята. Няма да се натровя заради единия душ я.
ден 16: Стаята е на 1/3 празна. Всички са мед сектора. Еми така е като командира върши глупости, ей ся само да дойде ще му кажа аз какво мисля.
ден 17: Е казах му и пак съм в карцера и вънка пак 30 градуса пот, пот, пот. Пак ще изтърва банята Sad
ден 18-22: Скука, пот и броене на мухи които чудно, защо като влетят умират моментално. Ще си ги събера за риба.
ден 23: Пуснаха ме от карцера. Отидох до стаята да се излегна малко, че съм се схванал....Я леглото ми е преместено единия край на стаята. Това пък защо...никой нищо не казва.
ден 24: Абе тия хора не са в ред. Цяла нощ кашляха и хрипаха ми като не са добре да идат в медицинското. Ето и аз съм с хрема и ми за запушен носът ама си капя капки и не преча.
ден 25: Странно в банята няма никой, е още по-добре за мен.....Абе къде са ми чистите чорапи, на кой са му притрябвали дявол го взел. Нищо ще си нося тия...малко понамирисват като ги доближа до носа ама стават.
ден 26: Ще ни показват как се кара танк, че поне да знаем. Едвам се набутах аз и още един, и шофьора в танка. На излизане си заклещих кракът и ми се изхлузи кубинката с чорапа. Като излязох викнах да ми я хвърлят, че навън е кално.......не получих отговор. Командира на ротата надникна вътре и май нещо се изпусна и падна вътре. Надникнах гледам командира хрипа, замери ме с кубинката.....добре де какво съм му направил сега?
ден 27: Имаме заместващ командир. Командира ни си взел седмица в санаториум.
ден 28: Свободен ден...вечерта избягахме от подлението и отидохме на дискотека. Танци, танци...мен ме заболяха краката и реших да си махна кубинките, че да се охладят. Тамън започнах да се отпускам, когато се включи противопожарната аларма. Огледах се хората около мен изпопадали на земята, а другите се щурат като ненормални. Хванах кубинките в двете ръце и бегом към поделението. Минах напряко през градинката на с цветята на командира.
ден 29: Замесника ни смъмри, че ни нямало и ни прати да тичаме 15 км. Като минах покрай градинката на командира видях, че е повяхнала цялата. Е как може такова отношение с цветята.
ден 30: С друго поделение ще разиграем военен конфликт. По едно време плениха част от нас и почнаха да ни рапзитват и заплашваха, че ще ни измъчват ако не кажем къде е "щаба" ни. Почнаха един по един да гъделичкат краката с перо, но тия от мойта рота много издръжливи се оказаха. Дойде и моя ред. Събуха ми кубинките след което всичко утихна......погледнах гледам всички изпопадали по земята. Така ни намери замесник командира.
ден 31: Мда тоя карцер почна да ми става уютен.
ден 32: Преместиха ни от карцера в килия, че им трябвал за нещо. Много тясно тука 5 души в килия метър на два. Краката ме заболяха да стоя прав, а тия кубинки убиват - свалям ги. Тия около мен започнаха да агонизират.....явно не им понася затворените пространства.
ден 33: Всички са в медицинския сектор. В спалното помещение съм аз и още 5 момчета. През нощта усетих някакво раздвижване, но не се обърнах, че ме се спеше много.
ден 34: Ей какво по дяволите ми прави леглото в коридора. Командира се върна и ме завари така. Развика се и ме прати да беля картофи в кухнята. Към обяд готвачите почнаха да душат наоколо. Някой каза, че май има умрял плъх. Вечерта на всички им се виеше свят и се задушаваха. Аз нищо не усещам, явно са опитали от собствената си манджа. Пада им се.
ден 35: Днеска ще ни учат да използваме противогаз. Заведоха ни на майната си насред някакво поле. Влязохме в някаква барака сложихме си противогазите и почнахме да чакаме. Чакахме, чакахме..........някой си свалиха противогазите щото им омръзна. Мен ме боляха краката от ходене и помолих един да ми помогне да си събуя кубинките. Всички изтръпнаха и набързо си сложиха противогазите. Все пак човека ми помогна да ги махна. Точно тогава двама припаднаха. Еее явно са пуснали най-сетне газа. Като излязахме, командира каза, че не е наред газовата система и учението се отлага. Всички се спогледаха.
ден 36: Ще спим на палатки, че да не се връщаме в поделението, че е дълче. Баси никой не ме иска в палатката си. Е ще си къртя отвънка. Подложих си на кубинките и заслах с чорапите.
ден 37 сутринта: Лошо ми е и повръщам. Командира изпрати адютанта си да ме види как съм. Той отвори спалния чувал и припадна. Боже толкова ли съм зле?
ден 38: .......
ден 39: .......
ден 40: Събудих се сам в бяла стая. Тоя път не бях завързан, но на столя седяха ония в бялото пак с противогази. Местят ме в отдел за изследване на бойни газове.
To be continued...

ден 41: Карат ме с военен конвой до новото поделение. В камиона с мен се качиха двама. Казаха, че са ми охрана. Докато пътувахме видях, че по стената лази една огромна черна хлебарка и понеже ме е гнус да я мачкам с ръка си свалих кубинката и я размазах. Ония двамата се опитаха да ми кажат нещо обаче в следващия момент припаднаха.....баси гнусливите хора.
ден 42: Ехааа много хубава стаичка са ми дали даже има цветенца във вазата. Не може да се сравни това легло с пружината в старото поделение. Събувам се и лягам да спя.
ден 43: Събуди ме някакъв трясък. Огледах се и първото което видях е, че цветята бяха се смарангясали до неузнаваемост. Погледнах към вратата и видях камериерката (ехаа имам и такава) на пода.....горката сигурно не и е понесло от гледка на повехнали цветя. Около нея разсипана закуската....язък *яко псуване*.
ден 44: Вратата е заключена и не мога да изляза, а прозорците са запечатани - абе къде съм попаднал? Ритах вратата докато не ми се разпаднаха кубинките.....българско качество. Най-сетне някой отвори вратата. По пагоните видях, че е полковник. Пристъпи в стаята олюля се и падна хрипайки и хълцайки ..... явно му стана жал за кубинките. Е поне вратата е отворена ще мога да се поразтъпча малко. Тъкмо излязох от стаята и се сблъсках с някаква сестра тя изпищя и строполи в краката ми....хе-хе-хе я какъв ефект съм имал върху жените. В края на коридора някакви се развикаха и след което се строполиха и те на земята ........?!?!?!?.....след секунди ме обградиха някакви с противогази тип слонче. Усетих як удар за врата след което не помня.
ден 45: Лелее как ме цепи главааааааааа. Пак съм в някаква бяла стая, но тоя път съм потопен във вана ...... ъггг и мирише на омекотител - гади ми се. В другия край на стаята седят някакви с противогази и ми говорят нещо. Нищо не им разбирам, а и както ме боли главата ми е само ми е да слушам...все пак това което чух беше, че ме пращат като охрана на някаква експедиция в джунглите в Африка, щото съм бил много опасен тука....Аз? Опасен? Че нали мен ме ступаха яко за нищо. Карай утре заминавам за Африка.
Пристигнахме с военен самолет буквално в средата на нищото. Тия от поделението са ми дали два огромени сака фрашкани с чорапи - ако знам защо ми е да пукна. А и в тая жега как ме виждат да помъкна и двата сака, и раницата, и палатката. Забрави взимам само единия сак.

V-Част "Краят"

ден 1: Тръгваме. привечер Абе тия учени са луди, вървяхме към 50км през разни гъсти храсталаци, лиани досадни маймуни, комари и папагали в непоносима жега, а не стига това ами заваля един пороен дъжд та целия подгизнах. Майната и на палатката, лягам да спя, че не се трае.
ден 2: Събудих се плувнал в пот от жегата. Махнах кубинките от тях сигурно изтече 1/2 литър пот. На този до мен пребледня и се ульоля - {$default_huh_smiley}
Тъкмо закусих и айде пак се юрнахме да ходим....чакай малко сака с чорапите ми липсва?! Абе ей маймуните са ми свили сака докато съм спал...е ще карам с тоя чифт чорапи.
ден 3: Днеска добре, ходихме само 20км. Спряхме до един водопад и там направихме лагер. привечер Ааааа комарите ме изядоха, не ме интересува тая нощ ще спя облечен ако ще да пукна от жега. В палатката с мен е един негър от местното население.
ден 4: Абе дявол го взел кой ми е свил кубинките?........маймуните! Бутнах негъра да стане да ми помогне, оня ме погледна вдиша тежко и обели очи - *недоумение*.
ден 5: Вчера след дълга гонидба с маймнуните през 2-3 блата успях да си върна кубинките. Нямах време да се измия, че трябваше да догонвам целия лагер. Стигнах ги късно вечерта. Бяха се устроили до едно езерце. Ааааааа с какъв кеф си натопих кракатааа в хладната вода. След това отидох да видя съпалатника си. Той като ме видя икрещя и се сви в ъгъла.....е да му имам и уважението, аз да го видя, а той :/
ден 6: Събудих се с крака потопени в езерцето. 2/3 от лагера е болен. Доктора казва, че е от водата в езерцето - била заразена с нещо. Баси, добре че снощи пих само водка.....ммм някой да знае къде са ми кубинките?
ден 7 (вечерта): Скука, не можем да мръднем докато не се оправят болните. Поне имах време да намеря маймуните с кубинките ми. Разбира се пак ме прекараха през 2 блата преди да завали и да ме замерят с тях. Като прибрах от кубинките изтече около литър вода, кал, някакви водорасли и...... това рибки ли са? Котката на доктора ги намери и ги заръфа. Почна да търси още и стигна до кубинките и почна да души - замерих я с едно камъче и тя падна. А така няма кубинките да ми миришат на котка я.
ден 8: Хората се оправиха и пак тръгнахме. Всички негри странят от мен и нещо мърморят. Пусто не им знам езика и не ги разбирам. Доктора цял ден пищи, че котката му е много зле. А'е де ся какво се прави тая котка даже ня я улучих.
ден 9: Интересно, всички около мен се оплакват от комарите, а аз не виждам толкова много...
ден 10: Жега, дъжд, жега и пак дъжд и на всичкото отгоре няма извор където човек да си вземе душ. Установихме се до една пещера. Един от изследователите ме извика да сме идели да я изследваме. *мрън мрън мрън* ся и пещерняк ще ставам, ама няма как ще се ходи. Влязохме на вътре и по едно време оня ми ти изследовател като освети едни прилепи......стана тя каквато стана. Ония се разхвърчаха наляво надясно и ние като алтави се шматкаме опитвайки се да ги избегнем. Кубинката ми се заклещи докато бягахме към изхода. Събух я и си викам, че ще дойда да си я взема по-късно като се кротнат тия летящи плъхове. В тоя миг се чу едно ТУП?!? После още едно и още и още.......огледах се прилепите падат като камъни. Гледам го и изследователя и той паднал - сигурно някой прилеп е паднал на главата му.
ден 11: Успях да намеря изхода и да го изтегля тоя от пещерата ама пусто кубинката ми остана вътре. Отивам да я търся. Обикалях, обикалях и най-сетне си успях да си намерих кубинката. На връщане обаче май завих някъде погрешно щото стъпих в някаква пихтиеста маса..........ПО ДЯВОЛИТЕ, това е гуаното* на прилепите. Как да е нали си намеих кубинката.
ден 12: Странно, от вчера маймуните спряха да ни следват.....липсват ми.
ден 13: На хората около мен нещо не им е добре. Пребледняват и драйфат. Всички казват, че от някъде мирише на лай**а. Хъмм ще си трая докато намеря поток да си измия кубинките.
ден 14: Комарите напълно изчезнаха, въпреки че тук е топло влажно и има кръв в изобилие. Странна работа.
ден 15: Изляохме от джунглата и попаднахме в саваната. Хъмм тука нещо не е наред, тия лешояди дето ръжат над нас не ми харесват.
ден 16: Мда бях прав, тука определено нещо не е наред. Ся се появиха и хиени. Всички са изплашени. Зловещо.
ден 17: Ама, че е жега в тая савана, няма кьораво поточе където да се охладя, а и не съм спал от оня ден заради тия мършояди *псуване*. Лягам да спя и не ме интересува. Тая нощ да пази друг.
ден 18: "Абе къде са всички? Целия лагер е изчезнал. Мамка му забравили са ме." Тръгнах да ги гоня. Цял ден съм търчал като гламав по дирите им подгизнал съм та се незнае, а на всичкото отгоре тия лешояди и хиени са точно зад гъза ми. Метнах едната кубинка по хиените и те се разбягаха. Два лешояда паднаха на земята.....явно са слънчасали докато са ме следвали.
ден 19: Пуф най-сетне ги настигнах. Хъмм нещо тия погледи не ми харесват. Всеки страни от мен. Какво ви става бе хора?
ден 20: Помоооооооооооощ, гонят ни лъвове!!! Ей ще го убия тоя фотограф дето искаше да ги снимка. Покачих се на едно дърво (като всички останали). Точно преди да се изтегля на клона един от лъвовете ми захапа кубинката и тя остана в устата му. В същия момент се строполих на земята върху му. Лъвовете ме наобиколиха и точно когато си мислех, че ще ме хруснат те изпопадаха по земята. Още гледам като треснат. Обърнах се към другите да ги видя какво правят......what tha fuck......всички падат от клоните като презрели домати.
ден 21: Обадих в щаба да дойдат да ни приберат, че като ги гледам как агонизират не вярвам да се оправят. От там ми казаха, че ще дойдат до 48 часа.
ден 22: Събрах ги хората накуп, че и без това нямах работа. Пък и да ги държа под око. вечерта хъмм, не ми харесват тия дето са около мен. Почнаха да дишат тежко и пребледняват все повече.
ден 23: Преуморен съм...тия се влошават с всеки изминал момент. Къде се бавят тия беее.......хъмм такова ли усещане имам или тревата и дърветата около нас са повяхнали? вечерта Съблякох се и се събух, за да легна да поспя малко, че два дни не съм мигнал.....ъгг....нещо ми е гадно......дано да не се разболявам и аз.......................нещо мирише лошо.
ден 24: Не помня.
ден 25: Не помня.
(бел авт. Познайте къде е нашия герой.)
ден 26: Събудих се в една бяла стая вързан за леглото.....пак ли.....мдам ето ги пак ония в бялото. Тоя път обаче седят зад стъклен параван. Седят и ме гледат и нищо не казват.

Влиза Иванчо в аптеката и казва:
- Една опаковка презервативи!
Аптекарят го поглежда строго и казва:
- Първо, това не е за деца, второ нека дойде баща ти и да си купи размера, който му трябва.
Иванчо го поглежда пренебрежително и отговаря:
- Първо, това не е за деца, а против деца, и второ, това не е за татко, а мама отива на почивка, и какви размери ще има там, тя още не знае!

Най-тъпите начини да умреш!

- Да си прережеш вена с хартия
- Да се удавиш в кръвта си
- Да се задавиш с кактус
- Да паднеш от самолет и да умреш във въздуха заради самозапалване
- Да си глътнеш езика и да умреш от задушаване
- Да те пребие мим
- Да паднеш в конвейера за правене на салами
- Да си залепиш устата и ноздрите с Ц200
- Да си смачкаш сам черепа на МЕНГЕМЕ
- Да се изпикаеш в езеро, по което си пуснал ток (реален случай)
- Да се надуеш с помпа
- Да ти се забие летяща птица в корема
- Да си изповръщаш червата (класика)
- Да те разкъса гепард докато си взимаш душ
- Да заспиш над купа смес за кекс и да се удавиш в нея насън
- Да ти влезе скакалец в тялото и да стигне до мозъка
- Да се удавиш в писоар
- Да си заковеш ръката с пирон и да умреш от глад
- Да си глътнеш зъб и да ти разкъса стомаха
- Да кихнеш и да си удариш главата на брадва
- Да си пъхнеш главата в гъза на крава и да се удушиш/да ти се пръсне стомаха
- Да тичаш и да си отрежеш главата на опънат конец
- Да се заклещиш в печката
- Бог да те убий!
- Да те сгази валяк (още една класика)
- Да глътнеш карфица
- Да си счупиш врата насън
- Да те смачка разгонен носорог в опит за съвокупление
- Да се нагълташ с темперни бои
- Да се подхлъзнеш на бананова обелка и да паднеш на заострени колове
- Да те застрелят със сребърен кyршум
- Да се запалиш с лупа
- Да те принесат в жертва на ДЕМОН!
- Да те ударят с бумеранг в сънната артерия
- Да те рециклират
- Да те атакуват прегладнели нинджи
- Да те уцелят с дартс в аортата
- Да те замерят с противопехотна мина
- Да си изпиеш кръвта за да провериш дали ще циркулира
- Да те засегне експлодиращ игленик
- Да се задавиш с винкел
- Да те инжектират с желатин
- Да паднеш от покрива на Лувъра
- Да те изгризе американка с чипо носле
- Да те втечнят с мравчена киселина
- Да получиш натравяне от планински въздух (реален случай)
- Да попаднеш в меле между хипита и метъли
- Да те убие тълпа побеснели селяни с вили и факли
- Да те настъпи мамут
- Да си защипеш вратовръзката на излитаща совалка
- Да си отделиш душата от тялото по погрешка
- Да те отнесе къртица в леговището си
- Да те удари гръмотевица докато се давиш в локва
- Да паднеш в изровен гроб
- Пейсмейкърът ти да направи късо съединение
- Да се разболееш от проказа и да се задавиш от окапалия си мъжец
- Да се отровиш с фикус
- Да те смачкат тлъстините ти
- Да те намушкат с царевица (® Стивън Кинг)
- Да ти влезе смок в аналното отверстие
- Да си свариш мозъка в сауна
- Да те удушат с протеза
- Да сипеш гипс във ваната и да се зазидаш
- Да се удавиш във воден СМЕРЧ
- Да те блъсне самолет докато се спускаш с парашут
- Да излезеш през аварийния изход на подводница и да се смачкаш
- Да катапултираш от хеликоптер
- Да вземеш свръхдоза хормони от бобър
- Да те жигосат с отровна дамга
- Да паднеш между зъбните колела на Биг Бен
- Да те убият докато те дават по телевизията (Да те убият на живо)
- Да се завържеш към перките на хеликоптер
- Да си вкараш кълбо прежда в носа
- Да си сложиш ръждясал пиърсинг
- Да се удавиш в киша
- Да те удари ракета земя-въздух докато бягаш на ръце


Представям ви творбата, родена от изкривения ми и болен мозък. Ако скуката ви е налегнала, ако сте изпаднали в меланхолия и бирата ви е на привършване, надявам се тази лигня да ви разведри и прочисти съзнанието ви от мисли за самоубийство (авторът не поема отговорност за самоубийства, извършени след прочитането на разказа - бел.ред.)
Настанете се удобно, уверете се че никой няма да ви безпокои в близките 10тина минути, и се пригответе за пътешествие извън границите на нормалното, моралното, етиката, разумното, логичното и т.н.
"Името ми е Де. Роден съм в място, с много история и интересна архитектура, а именно - Чернобил. От третата сричка на името на родното ми място идва и
фамилията ми - Бил. От там и пълното ми име - Де Бил. След като навърших една година, със семейството ми се преместихме в тихото селце Мъдево, окръг Намайнатси. И тук започва моята тъжна история.
Когато навърших 14, за рождения ми ден родителите ми решиха да ми вземат кученце. Отидохме в близкия приют за животни и веднага като го видях направо се влюбих. Човека каза, че е порода Крокозавър, и когато кучето се излюпило, майка му го изритала от гнездото. Аз никога няма да постъпя така с това бедно и изоставено същество. А то...беше такова милинко, любвеобвилно и игриво...и с някакво странно гей-излъчване... за това реших да го кръстя Мирко (всякаква прилика с действителни лица, подчертавам Миро от Каризма, е напълно случайна - бел.ред.). Много си обичах Мирко. Той беше най-добрия ми приятел. Няма да забравя, как след поредната ми изповед при него, защото той беше много добър слушател, си блъскаше главичката в решетката на клетката, само и само да ме разведри. Хранехме го предимно с кучешка храна, демек кучета, но по принцип Мирко си беше чист вегетарианец, защото не можеше да хване нищо. Обичаше да яде много костенурки, охлюви, разни по-големи насекоми.
И тук историята става трагична. Дядо беше хванал някаква кокошка от съседното село, и каза бързо да я готвим и изяждаме, че някакви хора щели да дойдат да търсят някакви доказателства, и други пенсионерски паранои. Но ние вече бяхме закусили с поредното конско месо и решихме да дадем птицата на Мирко - той и без това имаше рожден ден. След като изяде кокошката, Мирко започна да се държи по-странно от обикновено. В последсвие се оказа, че се е разболял от птичи грип - умря му патката. Заведохме го на лекар, и казаха че трябва да се ампутира левия крак. Операцията мина добре, само дето се оказа, че лекарите са отрязали десния, и се наложило да го оперират пак. След което, раната се инфектирала и се наложи да приспим Мирко, с брадва, за да не се мъчи. Дойде човека от Комисията за приспиване на животни. Всичко започна добре... но накрая имаше малко усложнения покрай задачата. Не че, брадвата беше тъпа, тя наистина си беше тъпа, но и човека беше пиян като книга, кьорав, че и с едно око, и докато успее да уцели главата на бедния Мирко, го лиши и от едната му ръка. Аз не можах да гледам повече... стана ми много криво, и реших да сложа край на живота си. Изтичах в къщата, взех кухненския нож, понеже бръснарските ни ножчета бяха свършили, щото дъртата си мисли, че като си обръсне краката и мустаците, ставала за нещо. Отидох аз в банята, и започнах да си режа вените. Първия път се стреснах, изтървах ножа и си отрязах 2 пръста на левия крак. Сега там имам само 6 пръста. Та... продължих да се режа. Тъкмо започнах, обаче някой ме стрестна, и си отрязох ръката от лакътя. Бързо изтичах в гаража и запалих мотора на дядо. Миризмата на изгоряло и останките от мотора все още обитават гаража. Дядо ме видя, и започна да ме бие с бастуна си. След като го счупи в глава ми, ми взе отрязана ръка, аз щото си я сложих в торбичка, и ме преби с нея.
Събудих се в спешното, където някакъв човек със синя униформа, вероятно лекар, ми се празнеше на веждите. Преди да припадна отново, видях табелката с името му - Чистач. Доста странно име, сигурно е чужденец. Една година по-късно, след като хората от клиниката за душевно болни казаха че вече съм добре,
семейството ми реши да ме зарадва за добре дошъл. Пребирам се у нас и какво да видя - кученце! Какъв щастлив ден... но не за дълго. Защото то като ме видя избяга. Обръщам се към вас, добри хора - да върнете радостта и щастието в живота ми. Пуснахме тази обява и във весника - Изгубено куче. Лилаво на цвят, със зелена пяна около устата. 5 крака, едното от копитата не е подковано,единия му рог е счупен. Отговаря на името Груйо. Който го намери, нека се обърне към директора на психиатрията.

Двама педали си играят на криеница.
- Ако ме намериш ще ти духам!
- А ако не те намеря?
- Не се безспокой, зад дивана съм

трябва да добавиш - да те наръгат с морков (филма Shoot em up)

Когато случайно имаш наистина лош ден и просто искаш да си го изкараш на някой, направи го но не на някой който познаваш а някой който не познаваш.
Всичко започна когато един ден си седях на бюрото и си спомних за телефонен разговор който трябваше да проведа а бях забравил. Намерих номера и позвъних. Вдигна мъж който каза:
- Ало?
- Здравейте, аз съм Крис. Мога ли да говоря с Робин Картър?
Неочаквано телефона ми беше затворен. Не можах да повярвам че някой може да бъде толкова груб. Намерих верния номер на Робин и й се обадих – бях разменил последните две цифри на номера. След като свърших разговора с нея отново набрах „грешния" номер. Когато някой от другата страна ми вдигна, аз извиках
- Ти си Г*З!!! - и затворих.
Записах си номера с думичката „Г*З" до него и го прибрах в чекмеджето на бюрото. На всеки няколко седмици когато плащах сметки или просто имах наистина лош ден аз звънех на този номер и крещях в слушалката „Ти си Г*З!!!". Това винаги ме успокояваше. Когато програмата „Разбери кой звъни" се появи и в нашия район си замислих че моето терапевтично „Ти си Г*З!!!" трябва да спре. Така че отново му се обадих и казах:
- Здравейте, аз съм Джон Смит от телефонната компания. Обаждам ви се за да разбера дали се интересувате от нашата програма „Разбери кой звъни".
- НЕ! – извика той и ми затвори. Веднага го набрах отново и му казах
- Защото си Г*З!!!
...
Един ден бях до супермаркета чакайки да се освободи място за паркиране. Някакъв пич с черно БМВ ме изпревари и паркира на мястото за което търпеливо чаках. Натиснах клаксона и се разкрещях че аз чакам за това място. Идиота не ми обърна никакво внимание. Тогава забелязах табелката „Продава се" залепена на прозореца така че си преписах телефонния номер от нея. След няколко дни, точно след като звънях на първия „Г*З" (сложил съм си номера му на бутоните за бързо набиране), си помислих че не е лоша идея да звънна на беемве гъза също.
- Ало, вие ли сте човека който продава черно БМВ?
- Да. Аз съм.
- Можете ли да ми кажете къде мога да видя колата?
- Разбира се. Аз живея на 1802 Запад, 34-та улица. Жълта къща и колата е паркирана точно отпред.
- Извенете, вашето име е?
- Казвам се Дон Бъргмайер. - отговори ми той.
- Дон, по кое време сте си вкъщи?
- Всеки ден след 17.00.
- Слушай Дон, мога ли да ти кажа нещо?
- Да?
- Дон, ти си Г*З!!! - и затворих. Добавих номера му в бутоните за бързо набиране.
Сега, когато имам лош ден, имам и двама гъзове на които да звъня. След няколко месеца ми дойде идея. Звъннах на гъз N1:
- Aло? – попита той.
- Ти си Г*З!!! – но не затворих.
- Още ли си тук? – попита той.
- Да, тук съм – казах аз.
- Спри да ми звъниш!! – изкрещя той.
- Нама пък! – изкрещях му и аз.
- Кой си ти? – проклинаше той
- Казвам се Дон Бъргмайер.
- Така ли? И къде живееш?
- 1802 Запад, 34-та улица, Г*З ТАКЪВ! В жълта къща и черния ми баварец паркиран отпред.
- Ей сега идвам Дон. По добре почни да си пееш молитвите! – заплаши ме той.
- Мухаха! Като че ли ме е страх от теб Г*З смотан!
След това звъннах на г*з N2:
- Aло? – каза той.
- Здрасти бе Г*З сплескан – казах аз, отново без да затварям.
- Само да те намеря... – се развика той.
- И? – прекъснах го аз – Какво ще направиш?
- Ще те спукам от бой!
- Е, значи това е твоя шанс – казах аз – Ей сега идвам да видим!
След което затворих и незабавно се обадих в полицията и им казах че живея на 1802 Запад 34 улица, и в момента се прибирам за да убия моя любовник. След което звъннах в Новините на 9 канал за да ги уведомя че двама гейове се бият на 1802 Запад, 34-та улица. Бързо отидох до колата и тръгнах към 34-та улица. Там имаше двама задници които се пребиваха от бой пред 6 патрулки, полицейски хеликоптер и репортерски екип от новините!



На Иванчо и Марийка им се родило дете. Станало вече на 5 години, но не говори. Отишли на доктор, прегледал го той и казал:
- Няма проблеми, ще проговори съвсем скоро, лошото е това, че първите трима ,които назове, ще умрат.
След седмица малкият казал "дядо" и дядото опънал краката. След още седмица казал "баба" и бабата гушнала букета.
Марийка този ден отишла до магазина и Иванчо останал да се грижи за малкия. Изведнъж той казал "тате". Иванчо к`во да прави, изкъпал се, обръснал се сложил новия костюм и легнал на дивана в хола да мре. Връща се Марийка, гледа го и вдига скандал:
- Какво си се опънал с новия костюм на дивана бе, ставай да отиваме при съседката, щото мъжа й умрял преди малко! Може да се наложи да помагаме нещо!


Отива един социолог-сексолог да чете лекции пред войници:
- …и в заключение ще кажа, че има три основни групи, при които изневярата е особено изявена: Това са на първо място моряците, после идват хората на изкуството и накрая са военните.
Става един капитан и казва:
- Ама господине, айде моряците как да е - те месеци наред не помирсват женско, и ония разните там артисти и без това са си чалнати, ама защо военните? Ето аз например вече 17 години съм женен и досега друга булка не съм пипал.
Става и полковника:
- Ей заради такива капути сме на трето място!


Стои си Свети Петър на вратата на рая и гледа някакъв ту влиза, ту
излиза. Гледал го, гледал го, па му казал:
- Абе я се стегни бре, или влизай или излизай.
- И аз това искам, ама тези от Пирогов нещо ме ебават..


Учителка пред децата: - Деца, вчера посетихме кравефермата, вие видяхте как хранят кравите, как ги доят, но защо очите на кравите бяха толкова тъжни? Кажи, Иванчо! - Ами другарко, и на вас три пъти на ден да ви дърпат циците и един път в годината да ви ебат и вашите очи ще бъдат тъжни.



Мъж и жена спорят, кой е по-солидарен - мъжете или жените. Мъжът решава да докаже - вдига телефона и се обажда на най-добрата приятелка на жена си:
- Здрасти Миме, Пешо съм. Абе случайно, да е у вас жена ми? - Кой, бе! Тая курва не съм я виждала от 3 месеца. Откакто и дадох 100 лева на заем нито веднъж не ми се е обадила... Жената взима телефона и се обажда на най-добрия приятел на мъжа си:
- Здравей Иване, случайно да е у вас Пешо? - Ааа... Тука е... Цакаме карти... Ей сега слезна за краставички...


Какво е риск? * Да пръднеш, когато имаш диария *
Какво е сръчност? * Да хванеш пръдня в шепи *
Какво е точност? * От сто метра с паве да уцелиш муха между очите *
Какво е сила? * Да сложиш тенджера на главата си и да се набереш на дръжките й *
Кой мъж е оптимист? * Този,който преди среща си смазва ципа на панталона *

Адам попитал Бог:
- Боже, защо си направил Ева толкова красива?
- За да я харесаш.
- А защо си я направил толкова глупава?
- За да те хареса

- Докторе, добре ли мина операцията?
- Какъв ти доктор,бе! Аз съм Свети Петър!

Степени на пиянство:
1 степен: Пиете с баща си и му казвате: "Ние с вас май се познаваме..."
2 степен: Шофьорът на таксито ви пита къде да ви откара, а вие му отговаряте че не е негова работа.
3 степен: Пиете с жена си и небрежно подхвърляте "Пием по още сто и тръгваме по курви".
4 степен: Звъните по телефона у вас и казвате на жена си: "В момента съм на съвещание, което така се е закучило, че ще трябва да преспя при нея".
5 степен: Поръчвате в ресторанта: "Келнер, бихте ли ми донесли вратата за да изляза?"
6 степен: Асфалтът започва да ви удря по лицето.
7 степен: Шофьорът на таксито ви пита къде да ви закара, а вие му отговаряте "вкъщи".

xyno ist add postiga?